Минават дните бързо или бавно,
очите стават бледи, без сълзи…
И всичко е зад думата "отдавна",
а под пръстта престава да боли.

Припев:
Не са сълзи, не са сълзи това -
навън отново просто заваля…
Черен облак с падащи луни -
не гледай в мене, вече не боли.

От грешките в живота си се учих,
дали успях, не искам и да знам.
На истински приятели не случих,
и без това в ковчега лягаш сам…

Каквото съм оставил нека бъде
за другите частица топлина.
Сега си лягам, няма да се будя…
Надявам се, че там е светлина…