От нищото започна - сред лед и забрани,
сред ноти без точка, сред рими от рани.  
Там времето спира във нашите фрази.
Листът не умира - той датите пази.  

Ноти  пишеш ти, а аз пък пиша думи,
но в тъмното стои ред от код и суми.
Една луна ни грее, два свята ни делят.
С невидимо мастило душите ни летят.  

Твоят звук ме търси, пробива леда ни.
а твоите ноти са в моите длани...  
Ти почваш да свириш, аз ставам мастило -
така е красиво и толкова мило.

На Томислав Мюлер

Аятор Искра Хубенова
2026