Спря часовникът за нас,

няма вече ден и час.

Всичко е така далечно,

не остава нищо вечно.

Тръгвам си - не ме моли,

в мен душата не боли.

Щом лъжата ти видях,

че си грешка осъзнах.

Без сълзи и без вина

тръгвам аз във тишина.

Не моли за прошка пак –

между нас се спусна мрак.

И луните ни умряха,

а сърцата ни заспаха.

Те са само спомен тих -

няма песен, няма стих.

Няма назад да се върна,

няма лъжец да прегърна.

Пътя пред мен е борба -

по него сама ще вървя.

Зная, че има надежда.

Топло ми вече изглежда.

Без твоите грозни лъжи

сърцето свободно лети.

Падат слънчеви лъчи,

галят моите коси.

Къпят ме във светлина -

там ме чака любовта.

Чиста, хубава, сияйна -

от лъчите по омайна.

Тя е моят пристан нов -

свята, истинска, любов.