Светът навън е тих,
а думите излишни. 
Но ти си моя стих 
и леките въздишки.  

За теб е всеки ред,
написан с топлина.
Ти пътя си напред 
и слънце в тъмнина.  

Ти си моят бряг 
във бурното море, 
топлият ми свят 
под синьото небе.  

Всяка моя мисъл
все към теб лети.
Всичко има смисъл, 
щом ме водиш ти.  

Дори да дойде мрак
аз ще видя пак
душите ни в едно
на цветното платно.   

Със бяло и зелено,
със синьо и червено
до теб душата грее
и само с теб живее.        

Автор Искра Хубенова
2026