На всички сърцето ти беше,
а мойто без тебе стоеше.
На тях подари любовта си,
на тях им изпя песента си.  

За теб се редяха тълпите,
ти беше им огън в очите.
За всеки намираше време...
за всеки, но не и за мене.  

Ти мина край мен като вятър,
загледан във чуждите длани.
Не спря да погледнеш земята,
където изтичаха рани.  

Там тялото днес е без тръпки,
студено, без глас и без лик.
Забравило твоите стъпки,
простило в последния миг.  

Когато замлъкнаха всички
и сцената тихо замря
ти стана по-малък от нищо
във своята зла тишина.  

Тогава намери пред прага
света ми пречупен на две.
Видях във очите ти влага,
но в мен не туптеше сърце...            

Автор Искра Хубенова
2026